Henri Pescarolo: За мен автомобилите са свобода

Ако нечие име е синоним на 24-те часа на Льо Ман, то това е името на Henri Pescarolo. Французинът е участвал 33 пъти в 24-те часа на Льо Ман, стъпвайки на подиума четири пъти и вземайки две други победи. И когато състезателната му кариера приключи, той създаде свой собствен отбор: Pescarolo Sport. Така че, ако искате да знаете нещо за Льо Ман, Henri е човекът, който трябва да попитате.

Henri, ти си най-добрия човек, който може да попитам. Как се е променил Льо Ман през годините?

Еволюцията е невероятна, когато погледнете колите, които карах преи 30-40 години. И ако погледнете днес, нивото на технологиите е фантастично. Когато аз бях част от отбор, ние също търсехме аеродинамиката, но нивото, на което тя е днес е нереално. И за щастие в днешно време е много по-безопасно.

Като говорим за безопасност, ти може би си един от малкото водачи, които имат опит и с двете писти – преди и след шиканите. Те бяха ли подобрение?

Макар че шиканите на Muslanne са там от съображения за сигурност, аз все още мисля, че е жалко. Това е митично място, на което автомобилите лесно достигаха 370, а понякога и 400км в час, въпреки че е местен път. Просто беше удивително. Така че, като добавиха шиканите към него, за да забавят колите, ACO премахнаха част от мистичността на Льо Ман.

Тук сме на Le Mans Classic, заедно с невероятен брой автомобили на показ и много от тях имат името ти на вратите им. Какво е чувството?

Невероятно е да виждам всички тези коли тук. Наистина има няколко коли, с които се занимавах, и това ми връща всички спомени. Аз дори получих възможността да карам собствения си прототип Pescarolo 01 (сега собственост на Onroak automotive, който е получил частите си от Pescarolo Sport). Каква невероятна машина. Когато бях в отбор на Льо Ман и разработих автомобила не получих възможност да я карам особено много и със сигурност не и в Льо Ман, така че това беше невероятен момент за мен.

Започнахме да говорим за еволюция. Как мислиш, че ще еволюира моторния спорт в бъдещето?

Мисля, че сме на грешния път. Всички инвестират в електрически автомобили, но не мисля, че това е най-доброто решение. За мен автомобилите са свобода. Свободата не е от 300 до 400км. Искам да се събудя в Париж и да карам до Монако или Сен Тропе, а това е невъзможно с електрически автомобил. Трудно е и в мотортните спортове. Вярвам, че водородът е бъдещето и дотогава не мисля, че нормалните двигатели с вътрешно горене ще изчезнат.

И за финал, какво би казал на по-младите водачи, които искат да направят кариера в Льо Ман и състезанията за издръжливост попринцип?

Трудно е в днешно време. Когато карах и имах собствен отбор ми плащаха или аз плащах на състезателите ми. Просто трябваше да бъдеш бърз и последователен. Но в днешно време това не е достатъчно. Повечето състезатели трябва да имат свой собствен бюджет. Така че младите шофьори трябва да бъдат умни и да намерят начин да си осигурят бюджет за място в прилична кола. За съжаление това е най-голямото предизвикателство сега. Има толкова много бързи водачи, които не могат да намерят бюджет и това е жалко.